Постинг
18.05.2014 13:31 -
Хората вече не си спомнят другите хора...
Хората вече не си спомнят другите хора.. Спомнят си снимките им, лицата им, когато излезнат на дисплеите на телефоните им, имат номера на мобилния им, и-мейла, но дори не знаят адреса им. Не знаят къде живеят. Не знаят как изглежда къщата им отвътре- дали е розова или синя, дали има малко прозорче, непосредствено над стаята, наречена ателие, дали пердетата са жълти или бледо сини.. никой вече не ходи на гости на другия. Виждаме се в скъпи заведения, където кафето ти струва колко надницатата ти за половин ден. И дори да е безкрайно вкусно, още с първата глътка горчи.. не за друго, а защото това е жертвата, която си готов да направиш, за да се видиш с тези „приятели” отново. Именно тези, които не знаят дали имаш легло в спалнята си, или легнал на пода гледаш към милионите звезди в небето от малкото си мансардно прозорче. Същите тези хора са забравили да се радват на усмивката ти, та те не се радват даже на своите усмивки. Рефлекс било ! неизбежно. Като видиш нещо красиво или смешно да се усмихнеш. Но не и когато видиш душата си.. отдавна вече душите ни не могат да ни накарат да се усмихнем, може би затова и не поглеждаме в тях. Душата ми е болна. За спомени. За любов. За отминали усмивки от старите ленти. Помня ги. И вие ги помните. Защо толкова силно искате да избягате от миналото си ?
Вълнообразно
Митичният вожд Пилемен, енети, пафлагонц...
Ухото на всеки музикант трябва да се паз...
Османските завоевания в Европа. Краят на...
Ухото на всеки музикант трябва да се паз...
Османските завоевания в Европа. Краят на...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив