Хората трябва да спрат да са тъжни, когато се разделят с другите хора.. Мисля че и това е измислено от някого много много отдавна и е бродило по обширната земя толкова дълго, че след като се е превърнало в легенда, после случайно се е блъснало в някоя много висока скала, изморено от дългото ходене, че се е претъркулило по билото на планината надооолу и пуф.. право в голямото село. А пък в селото като не са виждали досега някой така да се претъркули по билото на планината и да падне точно на ъгъла на църквата, и то жив..почти без никакви рани, та започнаха да вярват, че това не е мит, а цяло чудо! Чудо на чудесата! Истинска история, която трябва да бъде предадена от поколение на поколение..

Че хората трябва да са тъжни, когато се разделят с другите хора..

Аз пък няма да съм тъжна. Не искам. Не задруго, не че не харесвам да бъда тъжна, а просто не искам бъденето ми с този човек да си помисли, че ми е било тъжно, когато съм била с него. Искам да знае, че ми е било хубаво. Затова трябва сега да съм весела. И усмихната. И такава, каквато не съм била от много време, откакто сме заедно. Все съм една такава начумерена, вперила долния ляв край на окото си в почти всяко негово действие. Следя го да не направи нещо. Или по-точно го следя, за да направи нещо. И само чакам да направи нещо, за да почна да викам. И за това дето е направил, и за това дето не е направил, и затова дето си е мислил да направи, и затова дето не си е мислил да направи. И вииикам ли викам, колкото ми глас държи. И като се навикам едно хубаво, започвам пак да го гледам с долното ляво на окото си и го чакам да направи нещо.

Затова сега трябва да съм весела.. Защото отдавна не съм била. А и е някак хубаво да бъда отново със него весела. Той е забавен. Е, не много забавен, но има чувство за хумор, което понякога позволява самоирония и дори разбира моето чувство за хумор. Е, не че ми е казвал, че съм най-забавната, с която е бил, но си личи, че го карам да се засмее поне малко.

Като се смее, очите му стават много топли. Очите му много често са топли. По-често, отколкото моите. А казват, че е обратното. Или просто ги е срам да си признаят, че и очите на мъжете понякога излъчват топлина, дори по-силна от тяхната собствена. А и сигурно самите мъже ги е срам. Може това да е една отдавна пазена тайна, която никой не иска да разкрива на никого.

Влиза с вратата. Много мразя да влиза с вратата...